състояние – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на състояние
основно – Съвкупност от признаци, свойства или обстоятелства, характеризиращи някого или нещо в даден момент; положение, в което се намира лице, предмет или явление.
2. Значение на състояние
правен/офиц. – Правно или гражданско положение на лице, определено от закона или от обществените му отношения (напр. семейно състояние, имотно състояние).
3. Значение на състояние
икон. – Съвкупността от имущество, пари и ценности, с които разполага дадено лице или организация; богатство, имот.
4. Значение на състояние
техн./спец. – Определена фаза или конфигурация на физическа, химическа или техническа система в даден момент от нейното съществуване или функциониране (напр. агрегатно състояние на веществото).
5. Значение на състояние
прен. – Вътрешно душевно или емоционално изживяване; настроение, при което се намира човек в конкретен момент.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Състояние съществително нарицателно нечленувано от среден род в единствено число; членуваните форми са: пълна членна форма ‘състоянието’ (за подлог и сказуемно определение) и кратка ‘състоянието’ (форма е еднаква); множественото число е ‘състояния’, с членна форма ‘състоянията’. образувано е чрез наставката ‘-ние’ от глагола ‘състоя (се)’, което го свързва с широка словообразувателна фамилия. не притежава категория род в смисъл на противопоставяне мъжки/женски, тъй като е средно, и не се изменя по падеж в съвременния български език, а синтактичните отношения се изразяват чрез предлози. умалителната форма ‘състояньице’ е рядка и носи разговорен или ирониче характер.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Състояние думата е стилистично неутрална и се среща в широк спектър от регистри — от всекидневна разговорна реч до административни, правни, научни и технически текстове. в официалния и публицистичния стил се съчетава с прилагателни като ‘здравословно’, ‘финансово’, ‘извънредно’, ‘гражданско’, ‘аварийно’. в техническите и природонаучните области се употребява в специализирани словосъчетания като ‘агрегатно състояние’, ‘стационарно състояние’, ‘квантово състояние’. в разговорната реч често се използва самостоятелно или с емоционален оттенък: ‘в какво състояние е той!’. фразеологизми и устойчиви изрази с тази дума допълнително разширяват нейната употреба в литературния и разговорния стил.
Семантична характеристика
Състояние думата принадлежи към семантичното поле на ‘положение’, ‘качество’ и ‘битие’ и изразява статичност и моментност за разлика от процесуалните съществителни. носи неутрални конотации, но в зависимост от контекста може да придобие положителна (‘отлично състояние’) или отрицателна (‘лошо състояние’) натовареност. в преносно значение се свързва с емоционалния и психическия живот на човека, като ‘душевно състояние’ и ‘изменено състояние на съзнанието’ отпращат към философски и психологически понятия. в икономически контекст думата придобива конотацията на социален статус и богатство, което я обвързва с понятия като ‘имот’, ‘капитал’ и ‘наследство’. културно и исторически думата се среща в класическата литература и в правни паметници, което свидетелства за нейната трайна укоренена в книжовния език.
Типични словосъчетания
Състояние се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
