рид – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на рид
Географски термин – продълговато невисоко възвишение с полегати склонове, по-ниско от планина.
2. Значение на рид
Хълмисто възвишение – ниска хълмиста верига от заоблени височини.
3. Значение на рид
Регионално – възвишено място, хълм, бърдо в народната реч.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Рид е съществително име от мъжки род, членувана форма — ридът (пълен член) и рида (кратък член). множествено число — ридове. думата е от славянски произход. в изречението може да бъде подлог, допълнение или обстоятелствено пояснение за място.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Рид се употребява в научния, публицистичния и разговорния стил. думата е характерна за българската географска терминология. среща се в собствени имена на местности и селища. в народната реч се използва по-широко от „хълм“ в някои райони на страната.
Семантична характеристика
Рид принадлежи към тематичната група на релефните форми. обозначава невисоко продълговато възвишение, междинно между хълм и ниска планина. семантично е близка до думите „хълм“, „бърдо“ и „възвишение“. в българската география ридовете са характерни за Средногорието и преходните райони.
Типични словосъчетания
Рид се среща в следните типични словосъчетания и фрази: