планина – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на планина
География – голямо естествено възвишение на земната повърхност, издигащо се на значителна височина над околния терен, обикновено над 600 метра.
2. Значение на планина
Общоупотребимо – обширна планинска област с множество върхове, хребети и долини, покрита с гори и скали.
3. Значение на планина
Преносно – огромно количество от нещо, натрупано на едно място, или голяма и трудна за преодоляване пречка.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Планина е съществително нарицателно име от женски род, първо склонение. членува се с пълен член -та (планината). образува множествено число планини. думата е от праславянски произход, свързана с корена план- (равен). използва се изключително широко в българския език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Планина е една от най-употребяваните думи в българския език, свързани с природата. среща се във всички функционални стилове без ограничение. играе изключително важна роля в българската култура, фолклор и литература. думата е част от множество топоними, поговорки и устойчиви изрази.
Семантична характеристика
Планина принадлежи към семантичното поле на релефните форми и географските обекти. основното значение е свързано с голямо природно възвишение. в българската култура планината е символ на свобода, сила и непокорност. думата носи силна положителна конотация в българското съзнание.
Типични словосъчетания
Планина се среща в следните типични словосъчетания и фрази: