предмет – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на предмет
осн. – Отделно материално тяло с определена форма, размери и предназначение, изработено от човека или съществуващо в природата; вещ — „личен предмет“, „ценен предмет“, „предмет от дърво“
2. Значение на предмет
прен. – Някой или нещо, към което са насочени мисъл, внимание, действие или чувство; обект — „предмет на разговор“, „предмет на изследване“, „предмет на спора“
3. Значение на предмет
книж. – Това, което представлява съдържание, материал или цел на определена дейност — „предмет на договора“, „предмет на обсъждането“, „предмет на дейността“
4. Значение на предмет
педаг. – Обособена област на знанието или практиката, изучавана в училище, университет или друга образователна институция; учебна дисциплина — „учебен предмет“, „труден предмет“, „избирам предмет“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Предмет съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, с променливо ударение според формата. Членува се с пълен определителен член предметът, когато думата е подлог, и с кратък член предмета в останалите случаи. Множественото число е предмети, а членуваната форма е предметите. Думата е заета чрез книжовната лексика и е утвърдена в българския език; сигурен произход не се посочва. Образува съчетания и производни като предметен, предметност и предметно. В състава на сложни термини участва в изрази като предметознание и предметна област. Формите се запазват редовно във всички падежни употреби.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Предмет употребява се широко в неутралната книжовна реч, в битови, административни, научни, юридически и образователни контексти. В ежедневното общуване най-често назовава вещ, която може да бъде притежавана, преместена, съхранявана или използвана. В съчетанията „предмет на разговора“, „предмет на спора“ и „предмет на изследване“ обозначава обект или тема на целенасочено внимание. В училищната и университетската практика назовава отделна учебна дисциплина. В официални текстове се среща при договори, дела, процедури и дейности. Често се уточнява с прилагателни като личен, учебен, материален, основен и конкретен.
Семантична характеристика
Предмет семантично принадлежи към полето на материалните обекти, насочеността на мисълта и организираното знание. Основното значение назовава осезаема вещ, която има форма, размери и практическа или символна стойност. От него се развива абстрактното значение за обект на внимание, действие, чувство или изследване. В научната и образователната употреба думата означава съдържателна област или учебна дисциплина. Конотациите обикновено са неутрални, но могат да станат положителни или отрицателни според контекста, например при ценен предмет или спорен предмет. Общото ядро е това, към което се отнася определена дейност или отношение.
Типични словосъчетания
Предмет се среща в следните типични словосъчетания и фрази: