пик – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на пик
осн. – Най-висока степен, най-голяма стойност или интензивност на даден показател, процес или състояние — „пик на напрежението“, „пикова стойност“, „достигна своя пик“
2. Значение на пик
мед. – Най-силният или най-натовареният период от развитието на заболяване, епидемия или симптоми — „пик на заболяването“, „пик на епидемията“, „заболеваемостта достигна пик“
3. Значение на пик
техн. – Остро, краткотрайно повишаване на величина, особено на електрически сигнал, звук или натоварване — „токов пик“, „пик на напрежението“, „пиково натоварване“
4. Значение на пик
разг. – Върхова точка в популярността, успеха или активността на човек, произведение, събитие или явление — „пикът на кариерата му“, „пикът на сезона“, „групата е в своя пик“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Пик съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът (пикът) и кратък член -а (пика). Множественото число е пикове, а членуваната форма е пиковете. Думата е заемка от английски peak със значение „връх, най-висока точка“ и принадлежи към международната терминологична лексика. От нея са образувани прилагателното пиков и съществителното пиковост, макар последното да е по-рядко. Употребяват се и съчетанията пиков час и пиково натоварване. Формата пикова се използва при съгласуване с думи от женски род, например пикова стойност.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Пик употребява се в научен, медицински, технически, икономически, спортен, медиен и разговорен контекст. Думата е сравнително неутрална, но честотата ѝ е особено висока в аналитични текстове, новинарски съобщения и прогнози. Говори се за пик на заболеваемостта, пик на търсенето, пиково потребление и пиков час. В техниката означава краткотрайна максимална стойност или натоварване. В спорта и културата назовава връх на форма, популярност или успех. Често се съчетава с достигам, преминавам, регистрирам и отчитам. В разговорната употреба може да подчертае крайна степен на напрежение, активност или ентусиазъм.
Семантична характеристика
Пик семантично принадлежи към полето на върховите стойности, развитието и количественото измерване. Ядрото на значението е идея за най-висока точка в поредица, процес или състояние, след която обикновено се очаква спад, стабилизиране или промяна. Думата може да обозначава както конкретно измерима величина, така и абстрактен момент на най-голям успех, напрежение или активност. В медицински, икономически и технически контекст конотациите са предимно неутрални и аналитични. В разговорната реч пикът често внушава върхово постижение, изключителна популярност или пределна интензивност на преживяването.
Типични словосъчетания
Пик се среща в следните типични словосъчетания и фрази: