период — Български тълковен речник


период

съществително име, мъжки род • мн.ч. периоди

Определения

  1. Определен отрязък от време с ясни граници или характерни белези.
  2. В зоологията — сезонен цикъл, свързан с размножаване, миграция или хибернация.
  3. Повтарящ се цикъл от явления; интервал между две еднакви фази на процес.

Граматика

мъжки род, първо склонение; членувана форма: периодът / периода; множествено число: периоди; прилагателно: периодичен.

Употреба

широко се използва в науката, историята и ежедневната реч за обозначаване на времеви отрязък; в зоологията се среща в словосъчетания като „брачен период“, „миграционен период“.

Семантика

обозначава ограничен времеви интервал, характеризиращ се с определени процеси или събития; свързан е с цикличност и повторяемост.

Примери

  • Брачният период при елените настъпва през есента.
  • По време на миграционния период щъркелите прелитат хиляди километри.
  • Периодът на бременност при слоницата продължава около 22 месеца.
  • В периода на линеене птиците сменят старото си оперение с ново.

Синоними

сезон
етап
цикъл
фаза
времеви отрязък