навик – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на навик
осн. – Устойчив начин на действие, поведение или мислене, придобит чрез многократно повторение — „имам навик да закъснявам“, „отказах се от вредния навик“, „това се превърна в навик“
2. Значение на навик
осн. – Придобито трайно умение за извършване на определена дейност, изградено чрез упражнение и практика — „навици за четене“, „трудови навици“, „добри хигиенни навици“
3. Значение на навик
разг. – Обичайна постъпка или установена привичка, характерна за човек или група — „по навик провери телефона си“, „стар навик трудно се променя“, „това е негов навик“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Навик съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът: навикът, и с кратък член -а: навика. Множественото число е навици, а членната форма за множествено число е навиците; бройната форма е навика. Думата е свързана исторически с глаголите навиквам и навикна и с по-старото значение „научавам, придобивам умение“. Производни и сродни форми са навикам, навиквам, навикна, навикване, навичен и привиквам. В съвременния език най-често се употребява за автоматизирано поведение или придобито умение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Навик употребява се в общоупотребителната реч, както и в образователен, психологически, медицински и делови контекст. Думата се съчетава с названия на положителни или отрицателни действия: „добър навик“, „вреден навик“, „лош навик“. Често се използва с глаголи като имам, придобивам, изграждам, създавам, променям, губя и прекъсвам. В педагогиката се говори за навици за учене, трудови и хигиенни навици. В психологически текстове се разглежда автоматизирането на поведението чрез повторение. Изразът „по навик“ означава, че действието се извършва почти несъзнателно, без предварително обмисляне.
Семантична характеристика
Навик семантично принадлежи към полето на поведението, обучението и повтарящите се действия. Семантичното ядро е устойчивото възпроизвеждане на определена постъпка или способност след продължително упражнение. Думата може да назовава както автоматизирано действие, така и трайно усвоено умение. Конотациите зависят от оценката: „добър навик“ и „работни навици“ са положителни, докато „вреден навик“ насочва към нежелано или рисково поведение. Понятието често се свързва с постоянство, повторение и самодисциплина. В обобщен смисъл навикът е превърнат в относително автоматична реакция начин на действие.
Типични словосъчетания
Навик се среща в следните типични словосъчетания и фрази: