поведение — Български тълковен речник


поведение

съществително име, среден род • мн.ч. поведения

Определения

  1. Съвкупност от действия и реакции на животно или човек в отговор на вътрешни и външни стимули.
  2. Начин на действие и постъпки, характерни за определен вид или индивид.
  3. Държание, маниер на общуване и взаимодействие с околната среда.

Граматика

среден род, второ склонение; членувана форма: поведението; множествено число: поведения; прилагателно: поведенчески.

Употреба

използва се в зоология, психология и ежедневната реч за описание на начина, по който животни или хора действат; често в словосъчетания като „животинско поведение“, „социално поведение“.

Семантика

обхваща целия спектър от действия на организъм — от инстинктивни реакции до научени модели; свързано е с адаптация, комуникация и оцеляване.

Примери

  • Поведението на вълците в глутница е строго йерархично.
  • Учените изучават поведението на маймуните, за да разберат еволюцията.
  • Миграционното поведение на щъркелите е заложено генетично.
  • Агресивното поведение на мечката е знак за защита на малките.

Синоними

държание
постъпки
маниер
действия
навици