умение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на умение
осн. – Способност да се извършва нещо добре и сръчно, придобита чрез опит, обучение и упражнение — „професионално умение“, „умение да слушаш“, „практически умения“
2. Значение на умение
спец. – В образованието и психологията — усвоен начин на действие, който позволява прилагането на знанията на практика — „знания, умения и компетентности“
3. Значение на умение
прен. – Изкусност, майсторство, с което се постига трудна цел — „с голямо умение избегна конфликта“, „умението да живееш“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Умение съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -то (умението). Множественото число е умения с членна форма уменията. Думата е отглаголно съществително от глагола умея („мога, зная как да направя нещо“) с наставката -ние. От същия корен са умел, умелост, умно, ум и разум, което показва връзката между умението и мисленето. Ударението е неподвижно и пада върху втората сричка — умѐние, умѐнията. Думата е стилистично неутрална и много честотна в съвременния език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Умение употребява се в разговорен, образователен, делови, научен и публицистичен стил. Думата е стилистично неутрална. В образованието е основен термин заедно със знанията и компетентностите — учебните програми описват уменията, които учениците трябва да придобият. В света на труда работодателите търсят „меки умения“ като общуване и работа в екип, както и „твърди умения“ — технически и професионални. В ежедневната реч думата често се използва с подчинено изречение или инфинитивна конструкция — „умение да убеждаваш“, „умение да готвиш“. В спорта и изкуството изразява майсторство и техника.
Семантична характеристика
Умение семантично принадлежи към полето на способностите, опита и практическото знание. Ядрото на значението е способността не само да знаеш, но и да можеш да направиш нещо успешно. Конотациите са ясно положителни — сръчност, компетентност, майсторство и самостоятелност. За разлика от таланта, който е вроден, умението се придобива чрез труд, практика и постоянство. Затова думата носи и оттенък на заслуженост и усилие. В съвременното общество уменията се възприемат като основен капитал на човека, който определя неговите възможности в професията и в живота.
Типични словосъчетания
Умение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: