накит – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на накит
основно – нещо, което служи за украса на тялото или дрехите, като пръстен, гривна, обици и др.
2. Значение на накит
битово – предмет, изработен обикновено от благороден метал и скъпоценни камъни, предназначен за украшение.
3. Значение на накит
лит. – украшение или бижу, често с емоционална или семеенствена стойност.
4. Значение на накит
разг. – скъпи или ценни украшения, подчертаващи лукс или статус.
5. Значение на накит
прен. – излишни или показни добавки към нещо, подобно на бижута.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Накит накит е съществително име от мъжки род в единствено число като основна форма. образува множина накити или бройна форма (два) накита, без звателна форма. членува се като накитът (ед.ч., пълен член) и накитите (мн.ч., членувано); склонява се по стандартното склонение за мъжки съществителни с окончания -ът, -а, -о в ед.ч.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Накит думата се използва предимно в разговорния и битовия език за обозначаване на бижута и украшения. уместна е в ежедневни контексти като описание на лични вещи, покупки или наследство, както и в литературата за емоционални описания. обхваща неформални и формални регистри, но избягва се в технически или правни текстове.
Семантична характеристика
Накит накит попада в семантичното поле на личните украшения и лукса, свързано с красота, статус и емоционална ценност. носи положителни конотации на изтънченост и грижа за външния вид, но преносно може да асоциира с излишество или материалност. в българската култура често се свързва с традиции като сватби, празници и семейно наследство.
Типични словосъчетания
Накит се среща в следните типични словосъчетания и фрази: