лепило – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на лепило
основно – вещество или смес от вещества, предназначено за трайно съединяване на различни материали чрез адхезия и кохезия.
2. Значение на лепило
техн. – разтвор или стопилка от органични или неорганични вещества, образуващи лепилен слой при втвърдяване, полимеризация или вулканизация.
3. Значение на лепило
разговорно – лепливо средство за ежедневни нужди като залепване на хартия, кожа или пластмаси.
4. Значение на лепило
спец. – неизсъхващо лепило на основата на колофон или полимеризиращи композиции като епоксидна смола.
5. Значение на лепило
преизк. – мин. св. вр. 3 л. ед. ч. ср. р. от глагола лепя.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Лепило лепило е съществително име от среден род, тип 54 склонение. образува мн. ч. лепила и членувани форми лепило-то, лепила-та. словообразувано е с наставка -ило от глагола лепя, което отразява функцията на действие.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Лепило използва се в общувалния, технически и професионален език за описание на материали за слепване. уместно е в разговорен, научен и индустриален контекст, като обхваща от ежедневни до специализирани регистри. често се среща в инструкции, реклами и техническа документация.
Семантична характеристика
Лепило семантичното поле обхваща адхезивни вещества с асоциации към трайност и свързване. носи неутрални до положителни конотации за надеждност в материалите, с преносни значения за ‘нещо, което държи заедно’. в културата се свързва с ръчни дейности и индустрия.
Типични словосъчетания
Лепило се среща в следните типични словосъчетания и фрази: