хвала – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на хвала
В религиозен контекст – прослава и възхваляване на Бога чрез молитва, песен и славословие.
2. Значение на хвала
В богослужебен смисъл – благодарствена и славословна молитва, насочена към Бога за неговите дела и милости.
3. Значение на хвала
В общоупотребим смисъл – похвала, одобрение, признание за заслуги или добри качества.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Хвала е съществително име от женски род, първо склонение. членува се с пълен член -та (хвалата). множествено число се образува с окончание -и (хвали). думата е от старобългарски произход и е свързана с глагола хваля. принадлежи към книжовния и религиозния стил.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Хвала се среща предимно в религиозни и литературни текстове. в псалмите и молитвите хвалата на Бога е централна тема. думата е характерна за възвишения и тържествения стил. в разговорната реч е заменена от по-разговорната форма „похвала“. присъства в църковнославянските текстове и в православната химнография.
Семантична характеристика
Хвала семантично изразява активно прославяне и възхваляване. в религиозния контекст означава възнасяне на слава към Бога за неговите дела. думата предполага доброволно и радостно изразяване на благодарност и възхита. семантичното поле включва понятия за слава, благодарност и възхищение. тя е тясно свързана с възхвалата и славословието.
Типични словосъчетания
Хвала се среща в следните типични словосъчетания и фрази: