похвала – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на похвала
основно – Положителен отзив, одобрение за достойнства или заслуги на някого или нещо
2. Значение на похвала
основно – Добър отзив за чиито качества, дейност, постъпки и други
3. Значение на похвала
прен. – Възхвала и прослава в религиозен или риторичен контекст
Граматична характеристика
Морфологични особености
Похвала женски род, единствено число похвала, множествено число похвали. съществително име с членуване: членувана форма в единствено число похвалата, в множествено число похвалите. образувано от глагола похвалявам чрез суфиксация. има синонимни форми като хвала и похвалба, които са архаични или поетични варианти.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Похвала думата похвала се използва в официални и неофициални контексти за означаване на признание и одобрение. основната й употреба е като преглед на чиито постижения, качества или действия. честа е в литературни произведения, официални документи и ежедневна реч. уместна е във всички регистри на езика от разговорния до официалния и литературния.
Семантична характеристика
Похвала похвала е в семантичното поле на положителното оценяване и признанието. свързана е с концепции като честност, достойнство и общественото признание. има положителни коннотации и често се асоциира със справедливост и наслада. може да има религиозни или литературни преносни значения когато се отнася до възхвала на божествени качества или преголеми достойнства.
Типични словосъчетания
Похвала се среща в следните типични словосъчетания и фрази: