славословие – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на славословие
Религия – хвалебна молитва, възхваляваща Бога; тържествено прославяне на Бога с думи и песнопения.
2. Значение на славословие
Литургика – конкретна молитва „Слава на Бога във висините“, която се чете или пее при утринното богослужение.
3. Значение на славословие
Преносно – прекомерно възхваляване, ласкателство; неумерена хвалба на някого или нещо.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Славословие е съществително име от среден род, което се членува с определителен член -то. в множествено число приема формата славословия. ударението пада върху четвъртата сричка. думата е сложна, образувана от „слава“ и „слово“ с наставка -ие.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Славословие се употребява предимно в религиозен контекст за обозначаване на хвалебна молитва. в литургичната практика славословието е важна част от утренното богослужение. в преносен смисъл думата може да носи ироничен оттенък, когато означава прекомерна хвалба. думата принадлежи към книжовния стил на българския език.
Семантична характеристика
Славословие притежава семантика, свързана с прослава, хвала и възвеличаване. в религиозното си значение думата обозначава тържествена молитва за прослава на Бога. в преносното си значение тя може да означава прекомерно и неискрено възхваляване. семантичното поле включва понятия като слава, хвала, молитва и прослава.
Типични словосъчетания
Славословие се среща в следните типични словосъчетания и фрази: