говор – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Говор съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът (говорът) и кратък член -а (говора). Множественото число е говори с членна форма говорите. Думата е образувана от корена на глагола говоря. От същото гнездо са говоря, разговор, договор, уговорка, говорител и говорим. В езикознанието говорът е по-малка единица от диалекта — няколко сродни говора образуват един диалект. Ударението е неподвижно и пада върху първата сричка — го̀вор, го̀ворите. Думата е стилистично неутрална.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Говор употребява се в научен, книжовен, художествен и разговорен стил. Думата е стилистично неутрална. В диалектологията е основен термин за местните разновидности на българския език — „шопски говор“, „ихтимански говор“. В художествената литература се използва за описание на начина на говорене на героите и на звуковата атмосфера — „тих говор се носеше от двора“. В ежедневната реч хората често коментират говора на някого — „има странен говор“. В медиите и филологията се обсъжда запазването на старите говори като културно наследство.

Семантична характеристика

Говор семантично принадлежи към полето на езика, речта и звука. Ядрото на значението е човешката реч в нейната конкретна, жива форма — с местните особености, интонацията и звученето. Конотациите обикновено са неутрални, но говорът често се свързва с родното място, корените и идентичността на човека. Местните говори пазят древни думи и форми и са ценен източник за историята на езика. В значението „глъчка“ думата създава образ на живот и присъствие на хора. Така говорът свързва езика с мястото, общността и всекидневието.

Типични словосъчетания

Говор се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними