акцент – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на акцент
Музикален термин – Подчертаване на определен тон или акорд чрез по-силно изпълнение, обозначавано в нотния запис със специални знаци.
2. Значение на акцент
Ударение – Силово или тоново подчертаване на определена сричка в думата при произнасяне.
3. Значение на акцент
Произношение – Характерни особености в произношението на чужд език, повлияни от родния език на говорещия.
4. Значение на акцент
Наблягане (прен.) – Специално внимание, наблягане или подчертаване на определен аспект, идея или проблем.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Акцент е съществително име от мъжки род, единствено число. Членуваната форма е „акцентът“ (пълен член) и „акцента“ (кратък член). Множественото число е „акценти“, а членуваната форма — „акцентите“. Думата има нулево окончание и се скланя по правилата на второ склонение. Образува производни думи като „акцентирам“, „акцентен“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Акцент е стилистично неутрална дума с широка употреба в музиката, лингвистиката и ежедневната реч. Произхожда от латинското „accentus“ — ударение, от „ad“ + „cantus“ — към пеене. В музикалната практика означава динамично подчертаване на звук. В лингвистиката обозначава ударение или особености на произношението. В ежедневната реч най-често се използва в значение на „наблягане“.
Семантична характеристика
Акцент е полисемантична дума, чиито значения се обединяват от общата идея за подчертаване и откроване. В музикалния контекст означава динамично усилване на определен звук. В лингвистичния — ударение или произносителни особености. В преносен смисъл означава специално внимание към нещо. Конотацията е неутрална и зависи от контекста на употреба.
Типични словосъчетания
Акцент се среща в следните типични словосъчетания и фрази: