разговор – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на разговор
основно – Устна размяна на мисли, идеи, мнения с някого по някакъв въпрос; беседа, диалог
2. Значение на разговор
прен. – Естественият ход на общуване между лица; взаимно споразумение и координация
3. Значение на разговор
книжовно – Фигуративно: начин на комуникация или взаимодействие между институции, страни или групи
Граматична характеристика
Морфологични особености
Разговор мъжкород съществително име, броймо число, преводимо. склоняемо по типа на твърдата парадигма (разговор – разговора – разговори – разговорите). образувано чрез префиксално-суфиксално словообразуване от основата ‘говор’ с префикса ‘раз-‘. членуемо както определено (разговорът), така и неопределено (разговор). функционира като основна единица в синтаксиса, способна да управлява определения и допълнения.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Разговор думата е честотна както в книжовния български, така и в разговорния регистър. функционира като универсално средство за обозначение на всяка форма на устно общуване, независимо от контекста – професионален, семеен, публичен или приватен. встречается в официални документи, медии, литература и дневния говор. уместна е както в формални писания, така и в небрежни разговори. регистърът варира в зависимост от контекста на употребата, но самата дума остава неутрална по отношение на стилистични маркери.
Семантична характеристика
Разговор разговорът се позиционира в семантичното поле на комуникацията като най-базовата форма на вербално общуване. семантично свързана е с понятия като ‘език’, ‘говор’, ‘диалог’, но с акцент върху интерактивния и взаимен характер. конотативно може да носи положителни асоциации (отворена комуникация, разбирателство) или негативни (сплетни, безсмислени разговори). в преносния смисъл се използва за означаване на политически преговори или международни отношения.
Типични словосъчетания
Разговор се среща в следните типични словосъчетания и фрази: