евро – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
ѐвро

Какво означава?

1. Значение на евро

основно финанс. – Официалната парична единица на еврозоната (ISO код: EUR, символ: €); единна валута на 20 държави от Европейския съюз (към 2024 г.), използвана от около 350 милиона души. Въведена безналично на 1 януари 1999 г., а в обращение — на 1 януари 2002 г. Втората най-търгувана валута в света след американския долар, и втората най-голяма резервна валута. Състои се от 100 евроцента.

2. Значение на евро

истор. спец. – Еврото е продукт на дългогодишни усилия за европейска икономическа интеграция, започнали с Договора от Маастрихт (1992 г.). Името „евро“ е одобрено от Европейския съвет в Мадрид през 1995 г. — просто, разпознаваемо название, подобно във всички езици на ЕС. Символът € е базиран на гръцката буква епсилон, означаваща и Европа, с две хоризонтални линии, символизиращи стабилност.

3. Значение на евро

спец. банк. – Емитира се от Европейската централна банка (ЕЦБ), базирана във Франкфурт на Майн. Банкнотите (5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 евро) са едни и същи за цялата еврозона; монетите (1, 2, 5, 10, 20, 50 цента, 1 и 2 евро) имат обща европейска лицева страна и национална опашка (всяка държава поставя свой дизайн). България планира да въведе еврото на 1 януари 2026 г.

4. Значение на евро

разг. полит. – В българския политически контекст — предмет на дългогодишни дискусии. От 1999 г. българският лев е фиксиран към еврото (курс 1 евро = 1.95583 лева) чрез валутния борд. В ежедневната реч — синоним на „твърда валута“, на европейската интеграция, на модернизация. След присъединяването на България към ЕС (2007 г.) — една от най-обсъжданите теми в обществения дебат.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Евро е съществително име от среден род, единствено число; в официалната употреба не се членува и не се изменя по число („100 евро“, не „100 евра“). Някои диалектни и разговорни форми употребяват и „евра“ като множествено число, но книжовният стандарт го отхвърля. Заемка от европейското название „euro“, одобрено от Европейската комисия. Образува прилагателно: европейски (общо прилагателно), евров (рядко, за свързан с еврото). Производни: еврозона, Евросистема, евроцент, еврообязателство. Граматически е уникална, тъй като е неизменяемо съществително.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Евро е една от най-често използваните чужди думи в съвременния български език. Употребява се в финансов, икономически, политически, медиен, търговски и ежедневен регистър. В медиите — непрекъснато, при обсъждане на цени, заплати, инфлация, бизнес новини. В политическия дискурс — често, особено около въвеждането на еврото в България. В ежедневната реч — при пазаруване в чужбина, международни плащания, онлайн шопинг. В регионите на България с много чуждестранни инвестиции — реално се плаща и с евро. Стилистично е неутрална.

Семантична характеристика

Евро принадлежи към семантичното поле на валутите, европейската интеграция и глобалните финанси. Конотациите са силно положителни — стабилност, европейска идентичност, богата Европа, модернизация, Запад. Семантично е свързано с „долар“, „лира“, „йена“ — глобални резервни валути. С „Европейски съюз“, „еврозона“, „ЕЦБ“, „европейски“. Културно еврото е символ на европейската интеграция и преодоляване на националните различия, макар и противоречиво възприемано (антиевропейски движения, съпротива към федерализация). За българите — символ на пътя към Европа и на финансовата стабилност.

Типични словосъчетания

Евро се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

сто евро
курс евро/долар
еврозона
въвеждане на еврото

Свързани думи и синоними