документ – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на документ
основно – Подписан и подпечатан официален писмен акт като доказателство за нещо
2. Значение на документ
книжовно – Писмен текст, който има значението на официално разпореждане, програма и др. и има историческа стойност
3. Значение на документ
спец. – Писмен и снимков материал с голяма историческа стойност
Граматична характеристика
Морфологични особености
Документ мъжко съществително име, счислимо, със форми на единствено и множествено число (документ, документи; формата двоен брой: два документа). образувано от латински корен, засвояно в българския език. склоняемо с определителен и неопределителен член (документът, един документ). образува производни форми като документален, документална, документално (прилагателни) и документация (съществително име).
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Документ използва се в официално-деловия, правния, административния и историческия регистър. уместна е в правни документи, административни процедури, исторически текстове и архивни справки. срещане намираме в канцеларски съобщения, инструкции за решаване на делови и правни въпроси, свързани със спазване на обществения, правовия и държавния ред. думата е естественост на книжовния език и официалното общуване, като е неподходяща за разговорната реч, където се заменя с по-общи термини.
Семантична характеристика
Документ думата маркира концепцията за официалност, правоустойност и исторична значимост на писмен материал. семантичното поле обхваща понятия за доказателство, удостоверение и архивна стойност. конотациите са свързани с администрация, право, история и институционална власт. във всяко значение присъства идеята за официално признание и правна или историческа важност. культурно е свързана с бюрокрацията, правораздаването и историческото наследство.
Типични словосъчетания
Документ се среща в следните типични словосъчетания и фрази: