акт – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на акт
общо – Единично действие, постъпка, проява.
2. Значение на акт
спец. – Постановление, закон, документ с юридическо, държавно или обществено значение.
3. Значение на акт
остар. – Част от драматическо произведение; действие.
4. Значение на акт
училищно – Училищно тържество в края на учебната година.
5. Значение на акт
изкуство – Изображение на голо човешко тяло в изобразителното изкуство.
6. Значение на акт
разг. – Полово сношение.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Акт мъжки род, основно в единствено число, с множествено число актове. Склонява се по твърдата мъжка парадигма: акт, акта, на акта, акта, с акта. Членувано определено: актът. Прилагателната форма е актов, актова, актово, актови. Образува сложни думи и съчетания с различни префикси и суфикси.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Акт употребява се в широк диапазон от контексти – от официален административен и правен език до разговорна реч. В професионалната сфера се среща основно в юридически, театрални и образователни среди. В разговорната реч може да има интимно значение. Думата е неутрална стилистически в повечето си значения, но може да придобие книжовен оттенък в официални документи.
Семантична характеристика
Акт семантично поле обхваща понятията за действие, документ, представление и изображение. Основната конотация е свързана с нещо завършено, оформено или официално признато. В различните си значения думата може да асоциира с власт, право, изкуство или интимност. Културно се свързва с правната система, театъра, образованието и изобразителното изкуство като институции на обществото.
Типични словосъчетания
Акт се среща в следните типични словосъчетания и фрази: