указ – Значение на думата в българския речник

съществително име
у̀каз

Какво означава?

1. Значение на указ

спец. – постановление на върховната държавна власт, което има сила на закон

2. Значение на указ

правен – акт на държавния глава (президент, монарх) по важен за държавата въпрос

3. Значение на указ

полит. – официално разпоредение или постановление с нормативен характер

4. Значение на указ

истор. – указ в руския контекст като царско повеление с сила на закон

5. Значение на указ

прен. – категорично нареждане или диктат в политически дебат

Граматична характеристика

Морфологични особености

Указ указ е мъжки род съществително име от второ склонение. образува множествено число укази, бройна форма (два) указа. допуска членуване: указа (непълен член), указът (пълен член), указите. ударението пада върху първата сричка у̀- во всички форми.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Указ употребява се предимно в правен, политически и официален стил. среща се в юридически документи, новини и исторически текстове. уместна е в формален контекст, рядко в разговорния език поради специализирания характер. обхваща високи регистри като администрация и журналистика.

Семантична характеристика

Указ семантичното поле обхваща държавни актове с правна сила и властови разпоредби. носи конотации на авторитет, задължителност и официалност. асоциира се с монарси, президенти и тоталитарни режими. в преносно значение подсказва натрапчиво наложение, както в ‘български указ’. има културни връзки с руската традиция на указа̀.

Типични словосъчетания

Указ се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

президентски указ
царски указ
указ за обявяване на избори
указът влиза в сила
публикуван указ
исторически укази

Свързани думи и синоними