бележка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на бележка
основно – кратко писмено съобщение или записка за напомняне или съобщение.
2. Значение на бележка
правен – удостоверение или служебен документ, като служебна или медицинска бележка.
3. Значение на бележка
образоват. – писмена оценка за знанията на ученик или степен на успех в училище.
4. Значение на бележка
лит. – допълнителен или разяснителен текст към художествено или научно съчинение, обикн. в мн. ч.
5. Значение на бележка
остар. – забельежка или мъмрене.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Бележка бележка е съществително име от женски род, i клас на склонение (тип 41). образува мн. ч. белѐжки и приема неопределителен член -та и определителен -та. словообразувателният й модел е белѐя + -жка с преместване на ударението.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Бележка употребява се в разговорния, официален и научен език за обозначаване на кратки писмени съобщения или удостоверения. в образователния контекст означава оценка, а в литературата – редакторски или библиографски коментари. остарялото значение като забележка се среща рядко в съвременния език.
Семантична характеристика
Бележка семантичното поле обхваща кратки писмени форми за комуникация, документация и коментиране. асоциира се с неформални напомняния, официални удостоверения и академични оценки, често с конотация на краткост и практически полз. преносно може да подчертава внимание или критика в остаряла употреба.
Типични словосъчетания
Бележка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: