критика – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на критика
Литературна дисциплина – област на литературознанието, която се занимава с анализ, оценка и тълкуване на литературни произведения.
2. Значение на критика
Отрицателна оценка – изказване на неодобрение, порицание или забележки към нечии действия, поведение или резултати.
3. Значение на критика
Критическа статия – конкретен текст или съвкупност от текстове, съдържащи анализ и оценка на произведения на изкуството.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Критика е съществително име от женски род, членувано „критиката“. множественото число е „критики“, а членуваната форма — „критиките“. думата произлиза от гръцкото „κριτική“ (изкуство на съждението) и е навлязла в българския език чрез западноевропейските езици. образува производни като „критикувам“, „критичен“, „критически“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Критика се употребява широко във всички стилове на българския език. в научен и литературоведски контекст означава аналитична дисциплина. в разговорната реч преобладава значението на отрицателна оценка. думата може да носи както положителна, така и отрицателна конотация в зависимост от контекста.
Семантична характеристика
Критика семантично обхваща както професионалната дейност по анализ на произведения, така и битовото значение на порицание. думата се свързва с идеите за оценка, анализ, съждение и обективност. семантичното поле включва понятия като мнение, рецензия, анализ и забележка. в българската литературна традиция критиката е важна част от литературния процес.
Типични словосъчетания
Критика се среща в следните типични словосъчетания и фрази: