благородни – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на благородни
осн. – Който се отличава с високи нравствени качества, чест, достойнство и великодушие — „благороден човек“, „благородна постъпка“, „благородни намерения“
2. Значение на благородни
прен. – Който е възвишен, чист и достоен за уважение по своята цел или характер — „благородна кауза“, „благородно чувство“, „благороден жест“
3. Значение на благородни
ист. – Който принадлежи към високо съсловие или аристокрация; аристократичен — „благороден произход“, „благородна фамилия“, „благородни рицари“
4. Значение на благородни
хим. – За метал, който трудно реагира химически и не се окислява лесно — „благородни метали“, „благородно злато“, „благородни елементи“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Благородни прилагателно име, множествено число, с форми за мъжки, женски и среден род в единствено число: благороден, благородна, благородно, а в множествено число — благородни. Определителният член се поставя върху съществителното, което определя: благородният човек, благородната постъпка, благородното дело, благородните хора. Степенува се описателно: по-благороден и най-благороден. Думата е образувана от съществителното род с представка благо- и наставка -ен. Производни са благородство, благородник, благороднически, благородно и неблагороден. Съгласува се по род, число и определеност със съществителното.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Благородни употребява се като форма за множествено число на прилагателното „благороден“ в общоупотребимата реч, художествената литература, публицистиката и официалното общуване. Често характеризира хора, намерения, чувства, жестове, каузи и постъпки с положителна нравствена оценка. В исторически текстове се среща при описване на съсловен произход, дворянство и аристокрация. В научния и учебния стил изразът „благородни метали“ има утвърдено химично значение. Думата може да бъде употребена и иронично, когато заявеното достойнство се разминава с поведението. Обикновено стои пред съществителното, но може да се използва и самостоятелно субстантивирано: „Благородните помагат без показност“.
Семантична характеристика
Благородни семантично принадлежи към полето на нравствената оценка, социалния престиж и химичните свойства на веществата. В основното си значение назовава качества като честност, великодушие, достойнство и вътрешна извисеност. При човека и постъпката думата носи ясно положителна конотация и изразява уважение. В исторически контекст се свързва със съсловна принадлежност, родословие и аристократичен статут, без непременно да оценява нравствения характер. В химията употребата е терминологична и неутрална: благородните метали се отличават с устойчивост към окисление и корозия. Общото ядро е идеята за висока стойност и устойчиво качество.
Типични словосъчетания
Благородни се среща в следните типични словосъчетания и фрази: