благородство – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на благородство
основно – Високи морални качества, честност, великодушие и благородно поведение
2. Значение на благородство
ист. – Принадлежност към аристократичното съсловие, дворянски произход
3. Значение на благородство
прен. – Изтънченост, елегантност и достойнство в поведението или външния вид
4. Значение на благородство
книж. – Възвишеност на духа, идеалистичност и стремеж към високи цели
Граматична характеристика
Морфологични особености
Благородство съществително име от среден род, единствено число. Образува множествено число благородства, макар че рядко се употребява в тази форма поради абстрактния си характер. Склонява се по първото мъжко-средно склонение с членна форма благородството. Словообразувателно е производно от прилагателното благороден с наставката -ство, която образува абстрактни съществителни от прилагателни имена.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Благородство употребява се предимно в книжовен и официален стил при описание на високи морални качества или поведение. Среща се в литературни произведения, публицистика и официални речи за характеризиране на личности или постъпки. В историческия контекст се използва за означаване на аристократично съсловие. В съвременната употреба се среща и в разговорната реч, но запазва торжествена стилистична оцветеност.
Семантична характеристика
Благородство принадлежи към семантичното поле на моралните добродетели и се свързва с понятия като чест, достойнство, великодушие. Носи силно положителни конотации и се асоциира с аристократични традиции и висока култура. В преносен план може да се отнася и към нематериални обекти като идеи или произведения на изкуството. Културно се свързва с рицарските идеали и европейската аристократична традиция, като в българския контекст се отнася и към възрожденските идеали за висока духовност.
Типични словосъчетания
Благородство се среща в следните типични словосъчетания и фрази: