метал — Български тълковен речник


метал

съществително име, мъжки род; множествено число: метали; от гръцки μέταλλον
Определения:
  1. Химичен елемент или сплав с характерен блясък, електрическа и топлинна проводимост.
  2. В алхимията — всяко от седемте основни вещества (злато, сребро, живак, мед, желязо, калай, олово), съответстващи на планетите.
  3. Преносно — твърдост, издръжливост и непоколебимост на характера.
Граматика:

мъжки род, ед.ч. метал, чл. форма металът/метала, мн.ч. метали

Употреба:

в алхимията металите се разделят на благородни и неблагородни; целта е трансмутацията на неблагородните в благородни

Семантика:

олицетворява материалност, трайност и стойност; в алхимията металите са живи субстанции, които растат и узряват в земята

Примери:
  • Седемте метала в алхимията съответстват на седемте планети.
  • Златото е най-благородният метал според алхимиците.
  • Трансмутацията на неблагороден метал в злато е основната цел на алхимията.
  • Всеки метал притежава уникални физически и химически свойства.
Синоними:

руда, сплав, елемент, минерал, вещество