било – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
бѝло

Какво означава?

1. Значение на било

География – най-високата част на планински хребет, линията, свързваща най-високите точки на планинска верига.

2. Значение на било

Архитектура – най-горната хоризонтална част на покрив, ръбът, където се срещат двете наклонени повърхности.

3. Значение на било

Общоупотребимо – горната тънка част на нож, сабя или друго режещо оръжие, противоположна на острието.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Било е съществително нарицателно име от среден род, второ склонение. членува се с пълен член -то (билото). образува множествено число била. думата е от праславянски произход. използва се в няколко различни значения, свързани с горна линия или ръб.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Било е стилистично неутрална дума с разнообразна употреба. среща се в географски, архитектурни и битови текстове. в географски смисъл е особено популярна при описания на планински маршрути и хребети. думата е позната на широк кръг говорещи, макар всяко от значенията й да се използва в различен контекст.

Семантична характеристика

Било принадлежи едновременно към семантичното поле на релефните форми и на архитектурните елементи. общият семантичен признак при всички значения е горна линия или ръб. думата е полисемична, като различните значения са свързани чрез обща представа за най-високата линия на нещо. носи неутрална конотация.

Типични словосъчетания

Било се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

планинско било
било на покрива
по билото на Стара планина
тясно било

Свързани думи и синоними