военачалник – Значение на думата в българския речник

съществително име
военача̀лник

Какво означава?

1. Значение на военачалник

воен. – Висш военен командир, който ръководи армия, войска или голямо военно съединение — „талантлив военачалник“, „римски военачалник“

2. Значение на военачалник

ист. – Предводител на войска в древността и Средновековието, често едновременно владетел или пълководец — „военачалниците на хан Крум“

3. Значение на военачалник

прен. – Човек, който ръководи решително и с твърда ръка голяма група хора или сложна дейност — „той командваше екипа като истински военачалник“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Военачалник съществително нарицателно име от мъжки род, одушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът (военачалникът) и кратък член -а (военачалника). Множественото число е военачалници, с редуване к/ц, и членна форма военачалниците. Думата е сложна и е образувана от основата на прилагателното военен и съществителното началник, свързано с начало и началство. Буквалното значение е „началник на войската“. Синонимна е с пълководец, но е по-неутрална и по-обща. Ударението е неподвижно и пада върху третата сричка — военача̀лник, военача̀лници.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Военачалник употребява се предимно в исторически, военен, публицистичен и художествен стил. Думата е книжовна и стилистично неутрална с лек тържествен оттенък. В историческите трудове и учебниците се използва за описание на пълководците от древността, Средновековието и новото време — Александър Македонски, Юлий Цезар, Наполеон. В българската история често се споменават военачалниците от Освободителната и Балканските войни. В съвременния военен език по-често се използват точните звания и длъжности — генерал, командир, главнокомандващ. В художествената литература думата се среща в исторически романи и епически произведения.

Семантична характеристика

Военачалник семантично принадлежи към полето на войната, властта и ръководството. Ядрото на значението е човек, който командва въоръжени сили и носи отговорност за изхода на битки и походи. Конотациите обикновено са положителни и свързани със смелост, стратегическо мислене, авторитет и дисциплина, но могат да бъдат и негативни, когато се подчертава жестокостта на войната. В преносен смисъл думата характеризира човек с твърд характер, който умее да организира и води другите. Образът на военачалника е важен за историческата памет и националните легенди на много народи.

Типични словосъчетания

Военачалник се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

талантлив военачалник
римски военачалник
прочут военачалник
военачалник и стратег

Свързани думи и синоними