връх – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на връх
География – най-високата точка на планина, хълм или друго възвишение.
2. Значение на връх
Общоупотребимо – най-горната, заострена част на предмет, като връх на молив, нож или игла.
3. Значение на връх
Преносно – най-високата степен на развитие или постижение, кулминация на нещо.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Връх е съществително нарицателно име от мъжки род, второ склонение. членува се с пълен член -ът (връхът) и кратък член -а (върха). образува множествено число върхове. при членуване се наблюдава редуване на ъ/е. думата е от праславянски произход.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Връх е стилистично неутрална дума с изключително широка употреба в българския език. среща се във всички функционални стилове. използва се активно в географски, спортни, научни и художествени текстове. думата е част от множество фразеологизми и устойчиви изрази.
Семантична характеристика
Връх принадлежи към семантичното поле на релефните форми и пространствените характеристики. основното значение е свързано с най-високата точка на нещо. в преносна употреба означава кулминация, максимум и съвършенство. думата носи положителна конотация, свързана с успех и постижение.
Типични словосъчетания
Връх се среща в следните типични словосъчетания и фрази: