почивка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на почивка
основно – Възстановяване на силите след умора или продължителен труд; почиване, отдих, отмора
2. Значение на почивка
основно – Неработно време; прекъсване на трудовата или учебната дейност
3. Значение на почивка
основно – Курорт или място, където се прекарва отпуск и се почива
4. Значение на почивка
разговорно – Пауза, спирка или временно прекъсване на дадена дейност
Граматична характеристика
Морфологични особености
Почивка съществително име, женски род, множествено число почѝвки. образува се от глагола почивам чрез суфиксално словообразуване. члeнува се като: притежателна форма почѝвката, множествено число почѝвки, членувано множествено число почѝвките. склонява се по тип 41 на българската система за склонение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Почивка думата почивка е многофункционална и се среща в официален, разговорен и административен контекст. използва се при указване на периоди на休息 в работното време (обедна почивка, пет минутна почивка), в медицински препоръки (лекарят препоръча повече почивка и сън) и при описание на туристически дейности (отивам на почивка). уместна е във всички регистри на езика от книжовна лексика до диалектна употреба.
Семантична характеристика
Почивка почивка се свързва семантично с понятия за отмора, восстановление и облекчение от физически или психически натиск. носи позитивни конотации, асоциирана с благополучие, здраве и възстановяване на енергия. в преносно значение може да означава период на спокойствие и мир във всякакъв контекст, не само физически отдих. culturально е свързана с концепцията за баланс между работа и личен живот, която е централна в българската социална традиция.
Типични словосъчетания
Почивка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: