покой – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на покой
Спокойствие – състояние на тишина, спокойствие и липса на движение, вълнение или безпокойство.
2. Значение на покой
Неподвижност – липса на движение, състояние, при което тялото не променя положението си в пространството.
3. Значение на покой
Философска категория – относително устойчиво състояние на равновесие, противоположно на движението и промяната.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Покой е съществително име от мъжки род, принадлежащо към второто склонение. думата няма форма за множествено число в обичайната употреба. членуваната форма е „покоят“ (пълен член) и „покоя“ (кратък член). думата съдържа две срички: по-кой. ударението пада върху втората сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Покой се употребява в книжовния, художествения и разговорния стил. в религиозния контекст думата означава вечен покой — смърт и задгробен мир. в разговорната реч се среща в изрази като „на покой“ (пенсионирам се) и „не ми дава покой“. думата има поетичен и възвишен оттенък в литературата.
Семантична характеристика
Покой семантично обозначава отсъствието на движение, промяна и безпокойство. във физиката покоят е относително понятие — тяло е в покой спрямо определена отправна система. в диалектиката покоят е момент на движението, а не негова абсолютна противоположност. думата има общославянски произход и е свързана с корена „кой-„, означаващ „мир, тишина“.
Типични словосъчетания
Покой се среща в следните типични словосъчетания и фрази: