пауза – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на пауза
Музикален термин – Знак в нотния запис, който обозначава временно прекъсване на звученето за определена продължителност.
2. Значение на пауза
Почивка – Временно прекъсване на дейност, работа или процес за отдих или по друга причина.
3. Значение на пауза
Мълчание – Кратко прекъсване в речта или разговора, мълчание между изказванията.
4. Значение на пауза
Антракт – Прекъсване между частите на театрално представление, концерт или друго събитие.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Пауза е съществително име от женски род, единствено число. Членуваната форма е „паузата“. Множественото число е „паузи“, а членуваната форма — „паузите“. Думата завършва на -а и се скланя по правилата на първо склонение. Образува производни думи като „паузирам“ (глагол).
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Пауза е стилистично неутрална дума, широко разпространена в различни сфери на употреба — музика, реторика, театър, ежедневие. Произхожда от гръцкото „παῦσις“ (paûsis) — спиране, прекъсване, чрез латинското „pausa“. В музикалния контекст е основен термин, обозначаващ тишина с определена продължителност. В разговорната реч най-често означава кратка почивка или прекъсване.
Семантична характеристика
Пауза е полисемантична дума, чиито значения се обединяват от идеята за временно прекъсване. В музиката означава конкретен знак и времева стойност на мълчание. В по-широк план обозначава всяко прекъсване на дейност или звучене. Семантично е свързана с понятия като „тишина“, „почивка“ и „прекъсване“. Конотацията е неутрална, а в определени контексти — положителна, свързана с отдих и възстановяване.
Типични словосъчетания
Пауза се среща в следните типични словосъчетания и фрази: