зов – Значение на думата в българския речник

съществително име
зов̀

Какво означава?

1. Значение на зов

основно – вик, молба, повик

2. Значение на зов

основно – обръщение, призив за действия

3. Значение на зов

поет. – израз на молба чрез думи, звуци, жест или музика; вик

Граматична характеристика

Морфологични особености

Зов мъжки род, само единствено число, няма множина. склонява се като тип 7: зовът, зова. ударение върху първата сричка в именителното и винителното с член, върху втората в другите падежи. не се членува в непълен член форма.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Зов употребява се в общоязиковия и поетичен език за изразяване на повик или призив. често се среща в литературен контекст, публични обръщения и емоционални ситуации. уместна е в книжовен стил, рядко в разговорния език.

Семантична характеристика

Зов семантично поле обхваща звуков и душевен призив, свързан с молба или апел. носи конотации на спешност, емоционална интензивност и душевно трептене. асоциира се с боен или любовен зов в културни и литератуни текстове.

Типични словосъчетания

Зов се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

зов за борба
тих зов
боен зов
тръбен зов
зовът на природата

Свързани думи и синоними