вик – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на вик
основно – гръмък, силен звук, издаден с гласа
2. Значение на вик
основно – зов, повик, призив
3. Значение на вик
прен. – шумна, демонстративна себеизява
4. Значение на вик
спец. – абревиатура за водоснабдяване и канализация
Граматична характеристика
Морфологични особености
Вик мъжки род, тип 1 склонение. ед. ч.: викъ̀т (основа), вика̀ (непълен член), мн. ч.: вѝкове, виковетѐ (членувано). бройна форма: (два) вѝка. няма звателна форма. словообразуване: звукоподражателно, свързано с глагола вѝкам.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Вик употребява се в книжовен, разговорен и публицистичен стил. среща се в контексти на емоционални реакции, обществени призивни и ежедневни ситуации. уместна е в литература, журналистика и разговорна реч, обхваща регистри от неутрален до емоционален.
Семантична характеристика
Вик семантично поле свързано със звука, комуникацията и емоциите. асоциира се с внезапни чувства като страх, радост или гняв. преносни значения включват апели и демонстрации. има културни препратки към бойни викове и фразеологизми.
Типични словосъчетания
Вик се среща в следните типични словосъчетания и фрази: