занаят – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на занаят
осн. – Умение и дейност за ръчно изработване или обработване на изделия, придобити чрез обучение и практика — „дърводелски занаят“, „старинен занаят“, „учи занаят“
2. Значение на занаят
осн. – Професия или работа, чрез която човек се препитава — „занаятът му е обущарство“, „има добър занаят“, „живее от занаята си“
3. Значение на занаят
прен. – Професионална дейност, разглеждана като практическо умение, понякога с подчертано пренебрежение към творческия или духовния ѝ характер — „за него писането е занаят“, „изкуството не е само занаят“, „овладя занаята на разказвача“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Занаят съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът: занаятът, и с кратък член -а: занаята. Множественото число е занаяти, а бройната форма е занаята: два занаята. Формата за множествено число с член е занаятите. Думата е усвоена чрез османотурски от арабски произход, но в съвременния български е напълно установена. От нея са образувани занаятчия, занаятчийски и занаятчийство. Съществителното участва в устойчиви съчетания като „уча занаят“ и „упражнявам занаят“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Занаят употребява се в общоупотребимия книжовен език, особено при разговор за професия, трудова реализация, традиционни производства и културно наследство. Често назовава конкретни ръчни дейности като грънчарство, ковачество, тъкачество или дърводелство. Среща се в исторически и етнографски текстове за градски и селски поминък, както и в образователен контекст при предаване на практически умения. В разговорната реч изразът „имам занаят“ означава „имам професия и възможност да се прехранвам“. Преносната употреба се среща при изкуството, писането, политиката или всяка дейност, разглеждана като усвоена техника.
Семантична характеристика
Занаят семантично принадлежи към полето на труда, професионалните умения и поминъка. Ядрото на значението е практическа дейност, която се извършва с придобита сръчност и осигурява прехрана. Думата насочва най-често към ръчен труд, традиционно производство и личен майсторлък, но може да назовава и професия или занятие в по-широк смисъл. Конотациите обикновено са положителни, когато се подчертават умението, опитът и самостоятелността. В преносна употреба може да звучи омаловажително, ако дадена дейност се представя като механична техника, лишена от творчество. Свързва се и с културното наследство.
Типични словосъчетания
Занаят се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
