закон – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
зако̀н

Какво означава?

1. Значение на закон

основно – Установено правило или система от правила, които регулират поведението на хората в обществото и са задължителни за изпълнение.

2. Значение на закон

юр. – Нормативен акт, приет от законодателен орган, който определя правата и задълженията на гражданите и институциите.

3. Значение на закон

научно – Обективно установена устойчива връзка или закономерност между явления в природата или обществото.

4. Значение на закон

книж. – Морален или религиозен принцип, който определя как трябва да живее човек според дадена ценностна система.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Закон е съществително име от мъжки род в единствено число, което се членува с определителния член -ът, образувайки формата законът. Множественото число е закони, а членуваните форми са законите. Думата произхожда от старобългарското законъ, праславянска дума, свързана с идеята за установено правило. Производни думи са законен, законно, законност, законодател, законодателство, узаконя, беззаконие. Принадлежи към основния речников фонд на езика и има богата словообразувателна продуктивност.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Закон се използва изключително широко в правото, политиката, науката, философията, религията и ежедневната реч. В правния дискурс законът е централно понятие, което организира цялата правна система на държавата. В науката законите на природата (закон на Нютон, закон на Ом, закон на термодинамиката) са основни обобщения на знанието. В религиозния дискурс законът обозначава божествените заповеди и морални принципи. В разговорната реч думата е сред най-честотните. Историческото развитие на думата в българския език е дълго и непрекъснато. В съвременния език „закон“ е изключително честотна и многозначна дума с фундаментално значение.

Семантична характеристика

Закон попада в семантичното поле на нормите, правилата и закономерностите, заедно с думите правило, норма, наредба, принцип и канон. Думата носи неутрални до положителни конотации и се асоциира с ред, справедливост и устойчивост. В културен план законът символизира основите на цивилизованото общество и научното разбиране на света. В научен контекст конотациите са точни и фундаментални. Законът е дума с богато семантично съдържание и фундаментално значение в съвременния български език и култура.

Типични словосъчетания

Закон се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

закон за енергията
граждански закон
природен закон
закон на Нютон

Свързани думи и синоними