норма – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на норма
Установено правило – общоприето или законово определено правило за поведение, дейност или качество.
2. Значение на норма
Стандартна стойност – определено количество, размер или равнище, което се приема за нормално или задължително.
3. Значение на норма
Средна величина – обичайното, типичното равнище на даден показател или явление.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Норма е съществително име от женски род, единствено число. Членуваната форма е „нормата“. Множественото число е „норми“. Думата е заемка от латински (norma — правило, мерило). Тя образува производни като „нормален“, „нормативен“, „нормиране“, „нормативност“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Норма се употребява във всички функционални стилове на българския език. В икономическия контекст е честотна в съчетания като „резервна норма“, „норма на печалба“ и „данъчна норма“. В правото означава конкретно законово правило. Думата е стилистично неутрална и се среща в академичния, административния и разговорния дискурс.
Семантична характеристика
Норма е полисемантично съществително с основно значение на установено правило или стандарт. В икономиката терминът се специализира в значението на количествен показател или определено равнище. Семантичното поле включва понятия като правило, стандарт, мярка и критерий. Думата е международна и се разпознава в повечето европейски езици.
Типични словосъчетания
Норма се среща в следните типични словосъчетания и фрази: