вярващ – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на вярващ
Религиозен човек – човек, който вярва в бога и изповядва определена религия; набожен, благочестив.
2. Значение на вярващ
Който вярва – човек, който има доверие и убеденост в нещо; който приема нещо за вярно.
3. Значение на вярващ
Член на религиозна общност – лице, което принадлежи към определена религиозна общност и участва в нейните обреди.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Вярващ е сегашно деятелно причастие от глагола вярвам, субстантивирано (употребявано като съществително име). изменя се по род и число: вярваща (женски род), вярващо (среден род), вярващи (множествено число). членуваната форма е вярващият. може да функционира както като прилагателно, така и като съществително име.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Вярващ е стилистично неутрална дума, която се употребява във всички функционални стилове. в религиозен контекст е основното определение за човек, изповядващ вяра в бога. среща се в публицистиката, религиозните текстове и ежедневната реч. в множествено число (вярващите) означава религиозната общност като цяло. думата е противоположна на невярващ и атеист.
Семантична характеристика
Вярващ изразява понятието за човек, който притежава религиозна вяра. семантично е свързано с идеите за набожност, духовност и принадлежност към религиозна общност. в религиозния контекст е основна категория за описание на последователите на дадена вяра. в светска употреба може да означава и просто човек, който вярва в нещо. думата е антоним на невярващ, атеист и безбожник.
Типични словосъчетания
Вярващ се среща в следните типични словосъчетания и фрази: