вяра – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на вяра
Убеждение – дълбоко вътрешно убеждение в истинността на нещо, което не изисква доказателства или логическо обосноваване.
2. Значение на вяра
Религиозно чувство – вярване в съществуването на бог или висша сила, религиозна принадлежност и изповедание.
3. Значение на вяра
Доверие – убеденост в надеждността, честността и доброжелателността на определен човек или институция.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Вяра е съществително име от женски род, принадлежащо към първото склонение. множественото число е „вери“, но се употребява рядко. членуваната форма е „вярата“. думата съдържа две срички: вя-ра. ударението пада върху първата сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Вяра се употребява във всички стилове на българския език. в религиозния контекст означава религиозно изповедание. в разговорната реч се използва в значение на доверие и надежда. думата се среща в множество устойчиви изрази като „вяра и надежда“, „на добра вяра“ и „загубвам вяра“.
Семантична характеристика
Вяра е дума с многопластова семантика, обхващаща религиозни, философски и ежедневни значения. в гносеологията вярата се противопоставя на знанието като форма на приемане на истината без доказателства. думата има общославянски произход и е свързана с корена „вер-„, означаващ „истина“. в българската култура вярата е свързана с християнската традиция и националната идентичност.
Типични словосъчетания
Вяра се среща в следните типични словосъчетания и фрази: