врата – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на врата
основно – приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда или превозно средство, през който се влиза и излиза.
2. Значение на врата
архит. – самият отвор в стена, ограда или превозно средство.
3. Значение на врата
спорт. – вертикална рамка в игри като футбол, хандбал или хокей, където се вкарва топката или шайбата.
4. Значение на врата
разг. – преносно: начин за постигане на цел по нечестен или заобикалящ ред начин, напр. ‘задна врата’.
5. Значение на врата
разг. – преносно: изгонване или пъдене на някого, напр. ‘посочи вратата’.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Врата врата̀ е съществително име от женски род, ед. число, с мн. ч. вратѝ. склонява се по a-склонение: им. врата̀/вратата̀, дат. на врата̀, вин. вратата̀, изт. врата̀/вратата̀, лок. (на) вратата̀/вратитѐ. образува умалителна форма вратѝчка и членувани форми вратата̀, вратитѐ.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Врата употребява се в основния си смисъл в ежедневния език, архитектурата и строителството като неутрална дума. в разговорния език се среща в преносни стойност с оттенък на нечестност или изгонване. в спортния контекст е специализирана терминология. уместна е във всички стилове от книжовен до разговорен и диалектен.
Семантична характеристика
Врата семантичното поле обхваща обекти за преминаване и граници, свързани с влизане/излизане и сигурност. асоциира се с дома, защитата и прехода, често с преносни конотации на възможности или препятствия. в културата символизира гостоприемство или изгонване, напр. в приказки и пословици.
Типични словосъчетания
Врата се среща в следните типични словосъчетания и фрази: