кант – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на кант
осн. – Тясна ивица или ръб по края на плат, дреха, мебелна тапицерия или друг предмет; „копринен кант“, „декоративен кант“, „кант на яка“
2. Значение на кант
осн. – Ръб или ограничителна ивица по периферията на лист, корица, картина или друга повърхност; „златен кант на чинията“, „черен кант на рамката“
3. Значение на кант
спец. – В музиката — строфична духовна или светска песен, разпространена главно в славянската културна среда през XVII–XIX век; „църковен кант“, „многогласен кант“
4. Значение на кант
разг. – Лека, временно облекчена работа, обикновено в противопоставяне на тежък труд; „пратиха го на кант“, „днес съм на кант“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Кант съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът (кантът) и кратък член -а (канта). Множественото число е кантове, а членната форма за множествено число е кантовете. Думата има различен произход според значението: в значенията за ивица и ръб е свързана с немския термин Kant („ръб, край“), а музикалното значение е международно и се свързва с латинското cantus („песен, пеене“). Образува производни и съчетания като кантов, окантвам, окантовка и кантирам. Принадлежи към общоупотребимата и специализираната лексика.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Кант употребява се в шивашкия, текстилния, мебелния и декоративно-приложния контекст за означаване на завършваща или украсяваща ивица. Среща се в описания на дрехи, завеси, чанти, мебели, керамични и метални изделия. В изкуствознанието и музикознанието обозначава старинен песенен жанр, затова обикновено се среща в съчетания като „духовен кант“ и „многогласен кант“. Разговорното значение за временно лека работа е рядко и неутвърдено в общата книжовна употреба. В технически описания често се предпочитат „ръб“, „ивица“ или „окантовка“ според конкретния предмет и действие.
Семантична характеристика
Кант семантично принадлежи към полето на границата, оформянето и музикалното изпълнение. В основното си значение думата назовава видима периферна ивица или ръб, който завършва, очертава или украсява даден предмет. Оттук произтичат конотации за прецизност, завършеност и декоративност, особено при облекло, мебели и предмети от бита. Музикалното значение се отдалечава от пространствената идея и обозначава определен тип песен, често с религиозен или назидателен характер. Разговорното значение за лека работа е ограничено и контекстово. Общото ядро е функцията на канта да отделя, оформя или облекчава.
Типични словосъчетания
Кант се среща в следните типични словосъчетания и фрази: