виола – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на виола
муз. – Струнен лъков музикален инструмент от семейството на цигулковите инструменти, малко по-голям от цигулката и с по-нисък, плътен тембър — „струна на виолата“, „партия за виола“, „виолист свири на виола“
2. Значение на виола
ист. – Старинен струнен лъков инструмент от семейството на виолите, разпространен в Западна Европа през XV–XVIII век — „виола да гамба“, „старинна виола“, „музика за виола“
3. Значение на виола
бот. – Растение от род Viola, обикновено с петлистни цветове; теменуга или сродно декоративно цвете — „градинска виола“, „жълта виола“, „виола в саксия“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Виола съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, единствено число. Членува се с кратък член -та: виолата. Множественото число е виоли, а членната форма за множествено число е виолите. В музикалното значение думата назовава съвременния струнен инструмент, а в историческото — различни старинни инструменти от семейството на виолите. В ботаническото значение обозначава растение. Думата е заета чрез италианското viola. От нея са образувани производните виолист, виолистка, виолов и виолистки. Свързва се и със сложни названия на инструменти като виола да гамба.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Виола употребява се най-често в музикален, образователен и културен контекст. В оркестровата практика означава съвременния инструмент и неговата партия, а в професионалната реч се среща заедно с названия като цигулка, виолончело, лък и виолист. В историкомузикалните текстове думата обозначава старинни инструменти от семейството на виолите и често участва в съставни названия. В ботанически и градинарски контекст виола означава декоративно цвете или растение от род Viola. Употребата е книжовна и стилистично неутрална, като конкретното значение се разпознава по тематичния контекст.
Семантична характеристика
Виола семантично принадлежи към полето на музикалните инструменти, историята на музиката и ботаниката. Основното съвременно значение е свързано с инструмента, който заема среден регистър между цигулката и виолончелото и има характерен тъмен тембър. Историческото значение разширява понятието към старинно семейство лъкови инструменти с различни размери и строеж. В ботаниката думата назовава растение с декоративни цветове и не е свързана с музикалното значение по функция. Конотациите са предимно художествени, културни и естетически, без разговорна или отрицателна окраска.
Типични словосъчетания
Виола се среща в следните типични словосъчетания и фрази: