цигулка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на цигулка
основно – лъково-струнен музикален инструмент с четири струни, настроени на квинта, с най-висока звучност и технически възможности
2. Значение на цигулка
прен. – първа цигулка – ръководителска роля, човекът, който командва или води
3. Значение на цигулка
прен. – втора цигулка – подчинена роля, човек без голям авторитет
4. Значение на цигулка
диал. – гъдулка или малък струнен инструмент в североизточните български говори
5. Значение на цигулка
муз. – концерт за цигулка и оркестър – класическо музикално произведение
Граматична характеристика
Морфологични особености
Цигулка цигулка е съществително име от женски род, образувано с суфикс -ка от основа цигул, свързана с гъдулка. образува множина цигулки и членувани форми цигулката, цигулките. не образува звателна форма и принадлежи към i-то склонение. етимологията е азиатска, от старомонг. kigili с влияние от гъдулка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Цигулка използва се предимно в музикален контекст за обозначаване на инструмента в класическа, фолклорна и популярна музика. преносните значения първа/втора цигулка са разговорни и фразеологични, често в обществен и професионален дискурс за йерархия. уместна е във всички стилове – от книжовен до разговорен, включително в диалекти.
Семантична характеристика
Цигулка семантичното поле обхваща музикални инструменти и йерархични отношения, с асоциации към елегантност, изразителност и лидерство. носи положителни конотации на майсторство и артистизъм, но в преносно значение може да подчертава доминация или подчинение. културно е свързана с европейската класика и български фолклор, с фразеологизми от xvii-xviii век.
Типични словосъчетания
Цигулка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: