винт – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на винт
основно – Цилиндричен или конусен металенелемент със спирален нарез по повърхността, служещ за съединяване на части чрез завъртане.
2. Значение на винт
техн. – Машинен елемент с резба, предназначен за подвижно или неподвижно разглобяемо съединяване на конструктивни части.
3. Значение на винт
разговорно – Закопчалка или крепежен детайл, който се използва в ежедневни бытови предмети и съоръжения.
4. Значение на винт
прен. – Метафорично означение на нещо, което свързва или держи заедно различни елементи на система или организация.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Винт съществително име, мъжки род, едностранно членувано. склонява се според стандартния образец за мъжки род с множествено число във форма вѝнтове или вѝнта. притежава морфологична структура, позволяваща както женския артикъл вѝнта, така и множественото число. не е подложно на словообразуване с суфикси в съвременния български.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Винт използва се предимно в технически и инженерни контексти, но е широко разпространено и в ежедневната реч при описание на конкретни крепежни елементи. честото му прилагане в инструкции, наръчници и технически документи го поставя в регистъра на книжовния език, макар че се среща и в разговорната реч. особено уместна е употребата му в контексти, свързани с ремонт, конструкция и механични работи.
Семантична характеристика
Винт думата обозначава конкретен физически обект с ясна функция, която е неразделна от значението му. в преносно значение може да представи понятието за свързване или държане на система заедно, което рефлектира неговата механична роля. нейната история е свързана с развитието на техниката и индустриализацията, която я направи универсално понятие в технически среди.
Типични словосъчетания
Винт се среща в следните типични словосъчетания и фрази: