възпроизвеждане – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на възпроизвеждане
осн. – Действие или процес на създаване отново, възстановяване или получаване на нещо съществуващо — „възпроизвеждане на образец“, „възпроизвеждане на звук“, „възпроизвеждане на информация“
2. Значение на възпроизвеждане
биол. – Процес на размножаване и създаване на нови организми от същия вид — „възпроизвеждане на растения“, „полово възпроизвеждане“, „способност за възпроизвеждане“
3. Значение на възпроизвеждане
техн. – Получаване на копие или повторно предаване на звук, изображение, текст или друг сигнал чрез техническо устройство — „висококачествено възпроизвеждане на музика“, „възпроизвеждане на видео“, „цветно възпроизвеждане на изображение“
4. Значение на възпроизвеждане
изк. – Представяне или пресъздаване на действителен обект, събитие, образ или художествено произведение — „възпроизвеждане на картина“, „възпроизвеждане на пейзаж“, „възпроизвеждане на историческа сцена“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Възпроизвеждане отглаголно съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -то: възпроизвеждането. Множественото число възпроизвеждания се употребява, когато се означават отделни случаи, начини или резултати на възпроизвеждане; членната форма е възпроизвежданията. Образувано е от глагола възпроизвеждам с наставката -не и назовава действие или резултат от действие. Свързано е с възпроизведа, възпроизвеждам, възпроизведен и възпроизвеждаем. Съставката въз- изразява повторност или възстановяване, а основата произвеждам насочва към създаване или получаване на нещо отново.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Възпроизвеждане употребява се в научен, технически, художествен, образователен и общоупотребим контекст. В биологията обозначава размножаването на организмите и се среща в изрази като „полово възпроизвеждане“ и „възпроизвеждане на вида“. В техниката назовава работата на устройства, които предават звук, изображение или сигнал. В изкуството и културата се използва за пресъздаване или отпечатване на произведение. В учебни и научни текстове може да означава повторно представяне на информация, експеримент или модел. Думата е стилистично неутрална, но по-официална от „повторение“ и често се предпочита в терминологична реч. Среща се и в съчетания, свързани с паметта и възпроизвеждането на научени знания.
Семантична характеристика
Възпроизвеждане семантично принадлежи към полето на създаването, повторението и предаването. Ядрото на думата е идеята за повторно получаване или представяне на вече съществуващ обект, съдържание, образец или форма. В биологията понятието се свързва с размножаването и продължаването на вида, а в техниката — с точното предаване на сигнал, звук или изображение. В изкуството акцентът пада върху пресъздаването на действителност или художествен образ. Думата обикновено е неутрална и книжовна, но в научен и технически контекст носи терминологична точност. Общият смисъл включва повторност, сходство и запазване на основни характеристики.
Типични словосъчетания
Възпроизвеждане се среща в следните типични словосъчетания и фрази: