устав – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
уста̀в

Какво означава?

1. Значение на устав

В църковен контекст – сборник от правила, определящи реда на богослужението и църковния живот.

2. Значение на устав

В богослужебен смисъл – типикон, книга, съдържаща указания за реда на църковните служби през различните дни от годината.

3. Значение на устав

В общоупотребим смисъл – основен нормативен документ на организация, определящ нейните цели, структура и правила на дейност.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Устав е съществително име от мъжки род. членува се с пълен член -ът (уставът) и кратък член -а (устава). множествено число се образува с окончание -и (устави). думата е от старобългарски произход, свързана с глагола установявам. принадлежи към книжовния и правния стил.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Устав се използва в църковни, правни и организационни контексти. в православната църква уставът определя реда на богослужението и е синоним на типик. в правния език означава основният учредителен документ на организация или дружество. думата присъства и в историческия контекст — „Устав за управление на Българската православна църква“. в ежедневната реч се среща по-рядко.

Семантична характеристика

Устав семантично изразява идеята за систематизиран набор от правила и норми. в църковния контекст означава книга с подробни указания за богослужебния ред. в правния контекст е основният нормативен акт на юридическо лице. семантичното поле включва понятия за правилник, наредба, регламент и типик. думата предполага системност, задължителност и авторитетност.

Типични словосъчетания

Устав се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

църковен устав
богослужебен устав
монашески устав
устав на църквата

Свързани думи и синоними