устав – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на устав
В църковен контекст – сборник от правила, определящи реда на богослужението и църковния живот.
2. Значение на устав
В богослужебен смисъл – типикон, книга, съдържаща указания за реда на църковните служби през различните дни от годината.
3. Значение на устав
В общоупотребим смисъл – основен нормативен документ на организация, определящ нейните цели, структура и правила на дейност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Устав е съществително име от мъжки род. членува се с пълен член -ът (уставът) и кратък член -а (устава). множествено число се образува с окончание -и (устави). думата е от старобългарски произход, свързана с глагола установявам. принадлежи към книжовния и правния стил.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Устав се използва в църковни, правни и организационни контексти. в православната църква уставът определя реда на богослужението и е синоним на типик. в правния език означава основният учредителен документ на организация или дружество. думата присъства и в историческия контекст — „Устав за управление на Българската православна църква“. в ежедневната реч се среща по-рядко.
Семантична характеристика
Устав семантично изразява идеята за систематизиран набор от правила и норми. в църковния контекст означава книга с подробни указания за богослужебния ред. в правния контекст е основният нормативен акт на юридическо лице. семантичното поле включва понятия за правилник, наредба, регламент и типик. думата предполага системност, задължителност и авторитетност.
Типични словосъчетания
Устав се среща в следните типични словосъчетания и фрази: