типик – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на типик
В богослужебен контекст – литургична книга, съдържаща подробни указания за реда на църковните служби през цялата година.
2. Значение на типик
В църковен смисъл – устав на манастир или църква, определящ правилата за богослужение, пост и монашески живот.
3. Значение на типик
В исторически контекст – средновековен документ, определящ устройството и реда на даден манастир.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Типик е съществително име от мъжки род. членува се с пълен член -ът (типикът) и кратък член -а (типика). множествено число се образува с окончание -ци (типици). думата е заемка от гръцки (типикон — образец, правило). принадлежи към специализирания църковен речник.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Типик се среща изключително в църковни и богословски текстове. в православната практика типикът е незаменима книга за свещениците и църковните певци. той определя кои молитви, песнопения и четива се изпълняват в различните дни от годината. в историческия контекст типиците на големите манастири са важни културни паметници. в ежедневната реч думата не се употребява.
Семантична характеристика
Типик семантично означава подробен ред и образец за провеждане на богослужението. думата предполага систематичност и детайлност в описанието на църковния ритуал. семантичното поле включва понятия за устав, правилник и богослужебен ред. тя е тясно свързана с понятията за литургика и църковен календар. типикът е практически наръчник за ежедневната богослужебна практика.
Типични словосъчетания
Типик се среща в следните типични словосъчетания и фрази: