тим – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на тим
основно – Група от спортисти, които се състезават заедно като един отбор срещу други групи в спортни съревнования
2. Значение на тим
общо – Група хора, обединени от обща цел или съвместна дейност, работещи координирано към един резултат
3. Значение на тим
спец. – Определена по брой група спортисти, които колективно играят срещу друга група, равна по брой
Граматична характеристика
Морфологични особености
Тим съществително име, мъжки род, преброимо. образува множествено число в две форми: тимове (неполучленувана форма) и тимовете (получленувана форма), както и архаична бройна форма тима. членува се като: неполучленувана форма – тим, получленувана форма – тимът, неполучленувана форма в генитив – тима. дума от английски произход (team), интегрирана в българския език като неологизъм, основно в спортния и корпоративния контекст.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Тим използва се преимуществено в спортния контекст за обозначаване на групи спортисти, участващи в организирани състезания. в съвременния български език се среща все повече и в корпоративна среда за обозначаване на работни групи и екипи. характерна е употребата ѝ в медийния и публицистичния стил, както и в разговорния езиковой регистър. дума с висока честота в спортната терминология и маркетингови текстове. постепенно замества по-традиционните български еквиваленти ‘отбор’ и ‘екип’ в определени контексти.
Семантична характеристика
Тим думата обозначава колективен субект, който функционира като единица в конкурентен контекст. семантичното поле включва идеи за организация, сътрудничество, състезание и общи цели. има позитивни конотации, свързани със сплотеност, професионализъм и успех. культурно е свързана с модерния спорт и корпоративната организация на труда. преносното значение акцентира върху идеята за координирана работа на група индивиди към единствена цел.
Типични словосъчетания
Тим се среща в следните типични словосъчетания и фрази: