статив – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на статив
основно – приспособление за поставяне на уреди, апарати или инструменти; стойка или подпора.
2. Значение на статив
муз. – стойка за закрепване на ноти при свирене на музикален инструмент.
3. Значение на статив
фот. – триножка за стабилизиране на фотоапарат или камера.
4. Значение на статив
хим. – метална конструкция за закрепване на лабораторни съдове и апаратура.
5. Значение на статив
техн. – поставка за фиксиране на части по време на обработка или сглобяване.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Статив мъжки род, тип 7 по склонение. в единствено число: ста̀тив (именителен), ста̀тива (непълен член), ста̀тивът (пълен член); в множествено число: статѝви, статѝвѝте. ударението пада върху първата сричка в ед.ч. и върху втората в мн.ч., с промяна на ударението statìvi. образувано от лат. stativus чрез адаптация, без словообразувателни афiksi типични за българския.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Статив употребява се предимно в технически, професионални и научни контексти като фотография, химия, музика. уместна е в писмени инструкции, ръководства и разговорен език сред специалисти. обхваща неформални и формални регистри, без стилистични ограничения, но рядко в литература или ежедневна проза.
Семантична характеристика
Статив семантичното поле обхваща обекти за стабилизиране и поддържане, свързани с фиксиране в вертикална позиция. асоциира се с прецизност, стабилност и техническа функционалност, често с преносни конотации за опора или основа. в културния контекст свързана с професионални дейности като фотография и лабораторна работа.
Типични словосъчетания
Статив се среща в следните типични словосъчетания и фрази: