поставка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на поставка
основно – Предмет, който служи за поставяне, подпиране или подкрепяне на друг предмет
2. Значение на поставка
техн. – Конструктивен елемент, който осигурява стабилност или фиксиране
3. Значение на поставка
спец. – Основа или платформа за монтиране на оборудване или механизми
4. Значение на поставка
прен. – Основа, база или изходна позиция за нещо
5. Значение на поставка
разговорно – Малка мебел или приспособление за подреждане на предмети
Граматична характеристика
Морфологични особености
Поставка съществително име от женски род, образувано със суфикса -к(а) от основата постав-. Склонява се по първо женско склонение с окончания -а (ед.ч.), -и (мн.ч.). Членува се с определителен член -та (поставката) в единствено число и -те (поставките) в множествено число. Притежава стандартни падежни форми и може да образува деминутив поставчица.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Поставка използва се предимно в неутрален и специализиран регистър, особено в техническа и битова сфера. Думата е честотна в описания на мебели, техническо оборудване и интериорен дизайн. Среща се в официални документи, инструкции за употреба и каталози. В разговорната реч се употребява за различни видове подложки и опори. Подходяща е както за писмен, така и за устен стил на изразяване.
Семантична характеристика
Поставка семантично поле включва понятия свързани с подкрепа, стабилност и организация на пространството. Думата носи конотации на практичност, функционалност и ред. В преносен смисъл се свързва с идеята за основа или фундамент. Културно се асоциира с домашния бит, техниката и организацията. Може да придобие оценъчни значения според контекста на употреба.
Типични словосъчетания
Поставка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: